Ден 1-ви
Мило дневниче, да се запознаем. Приятно ми е, аз съм drisla. Всички наоколо твърдят, че съм малка, сладка, пухкава, миличка, прекрасна, със страхотни бузи, звънлив смях, одрала кожи на различни роднини, беззъба, мириша на бебе и т.н. Да не продължавам. Аз съм си аз, и ми е много добре всички да се въртят около мен, да раздавам команди, издавайки различни звуци. А на какви неща е способем крясъкът ми! Не е за вярване. Способен е да накара майка ми да прекъсне разговор с Мимето и дори да вдигне баща ми от дивана пред телевизора. Но, стига за мен. Ще имаш време да ме опознаеш. Бързам да ти разкажа за вчера:
Сутрин като сутрин – с отварянето на очите си откривам надвесена мама да ме зяпа и да ми се възхищава. Подарих й една усмивка, но бързичко й дадох да се разбере, че искам първо ВЕДНАГА да се погрижи това тежко нещо около д-то ми да олекне и да замине някъде надалеч, моля. След това подадох еднозначния сигнал за глад – най-накрая го научи и разбра, че ако не иска да започна да крещя е по-добре да се забърза. Гладът е невероятен мотиватор. Когато съм гладна съм способна да постигна най-невероятни висини с иначе и така добре поставения ми глас ☺
Чак съседите започват да чукат по стените, явно притеснени дали някой не ме измъчва, щипе или хапе за крака. Така де, помагат за създаване на доплнително напрежение. А то винаги помага – нещата започват да се случват по-бързо. И точно ей така си подвиквам мотивиращо сутринта, беше още тъмно, когато в иначе доста отработените движения на мама настъпва хаос. Липсва малката тенджерка, в която се топли бутилката с мляко. Това плюс мощните подвиквания от моя страна добавят още една свободна валентност на наелектризираните атоми от привидно канализираните процеси в кухнята. Дневниче, този звук не го бях чувала досега… Предполагам така звучи експлозия в стъкларски цех в тих квартал към 2:30 през нощта на вторник срещу сряда. След като и последните стъкълца на фруктиерата превърнаха кинетичната си енергия в потенциална, бялата, специално за моето раждане ремонтирана стена на кухнята беше артистично покрита с оранжеви пръски от пюре тиква+сьомга, което в открит съд кротко стоеше в края на масата до преди 4 секунди. Това, признавам си, накара и мен да млъкна и забравя за глада, този мощен мотиватор.
Още по-изненадана останах, когато видях и двамата с тате, като по даден сигнал да ме игнорират, вземайки по един пакет бамбукови мокри кърпи да започват да трият всичко наоколо – Колкото по-бързо, толкова по-малко ще личи, пелтечеше мама. Така разбрах, че моите спътници в живота, моите първо докоснали ме, моите постоянно галещи и грижовни, моите винаги готови и безотказни МОРКИ КЪРПИ имат направо чудодейни сили.
Дадох им минута-две и ги подсетих, че преди всичко трябва аз да съм добре ☺
Но да знаете от мен, малката drisla: мокрите кърпи са способни да почистят тиква-сьомга от латекс, шкаф, телефон и други.
