Колко въглероден диоксид отива в атмосферата в следствие на съществуването на всеки от нас и неговите дейности? Отговорът е и достъпен и доста имагинерен. На четири различни онлайн калкулатора, които изчисляват на базата на доста разнородни данни се получава изненадващо близък резултат – 10-12 тона на година. Средно претеглено, това прави по около 30 кг парникови газове ежедневно. Ако се замислите как изглеждат 30 кг от каквото и да е, памук или желязо ☺, това си е доста голямо количество. Умножете го по 7 818 294 657 броя жители на земята към 17:14 на 29.07.2020 и ще получите маса, която дори не можем да си представим, ако щете и изпълнена от най-пухестите пухчета.
Най-виновни за това се оказват сметките за ток, особено ако се използват за отопление, готвене и за повечето битови нужди.
Средната цифра за развитите индустриални страни е 11 тона/г, за САЩ – 19,8 тона, за Китай – 4,5 тона (данните са от СО2 индекса за енергийни емисии, изготвен през 2018 от британската компания за анализ на глобалните рискове Maplecroft).
Какво е въглероден неутралитет
Въглеродна неутралност или нулев въглероден отпечатък се отнася до постигането на нулеви емисии на въглероден диоксид чрез баланс на въглеродните емисии – въглеродно компенсиране (carbon offset) или чрез цялостно елиминиране на въглеродните емисии (следвъглеродна икономика).
Според един от най-популярните съветници по темата се говори за “световна цел” за борба с промяната на климата или 2 тона СО2 на човек/година. И още куп съвети как това може да се случи – да водим “по-зелен” живот, да сменим електроуредите си с по-нови и т.н. Говорим за пъти, не за проценти…
Ясно е, че няма място за отагане, нито за увъртане. Колкото и 2 тона да звучат безнадеждно далече.
Компаниите са против СО2 отпечатъкът да присъства на етикетите, защото това само щяло да обърка хората. А и все още не съществува одобрена единна международна методика за измерването на въглеродния отпечатък. Всеки продукт оставя „следи“ и е много важно да ги знаем.
Сред тестваните продукти ги няма големите “производители” на вредни емисии – енергия, отопление, автомобили, липсват и фирмите за мобилни телефони и плейъри.
Играта е сериозна, на масата са струпани много пари, от другата страна на везната стоят неловко нашето здраве и бъдещето на нашата планета. Там място търсят и децата ни.
Ето защо кризи като Covid-19 могат да изкривят картината, могат да помогнат на някои индустрии да започнат да спорят колко е важно да не намаляват оборотите. Но истината е, че водоемите се изчистиха, птици и животни се завърнаха в градовете, планетата си пое глътка въздух. И то за броени седмици.
?! Знаете ли, че количеството въглероден двуокис, което едно дърво усвоява през живота си, зависи от дървесния вид, географската ширина, влажността на въздуха и много други фактори. Цифрата, предоставена от The Carbon Fund – 1.2 тона въглероден двуокис на дърво за 70 годишен период може да служи за една сравнително отговорна отправна точка. Колко дървета трябва да садим годишно за да постигнем въглероден неутралитет?
Пластмасови опаковки – за и против
Според www.environmentalleader.com стане ли дума за “устойчивата опаковка”, няма универсален отговор. Важно е марките, производителите на храни, козметика и т.н. и производителите на опаковки да обмислят много внимателно какъв формат на опаковката използват и да вземат информирано решение въз основа на реалността на настоящата ни инфраструктура за управление на отпадъците и нивото на обществено разбиране, казва Ричард Маккинлай, ръководител на кръговата икономика в специалист по възстановяване на ресурси Axion. „Те също трябва да разберат какво всъщност се случва с техните материали в края на живота и какво може да бъде тяхното въздействие върху околната среда.“
По-конкретно, дали биоразградимите пластмаси са по-добри за околната среда? Това е сложен въпрос. „Пластмасовите материали, които в края на живота могат напълно да се разрушат естествено и да изчезнат безобидно, може да звучат като идеалното решение. Хората чуват термини като “биоразградими”, “биопластични” и “компостируеми” и приемат, че тези пластмаси са по-екологични”, казва той. “Реалността обаче не е толкова проста.”
Основният проблем, според него, е липсата на разбиране за същността на компостируемите или биоразградимите пластмаси и какви са биопластиките, особено по отношение на специфичните им приложения и процеса на специализирана обработка, необходим за справяне с тези материали.
Биопластиката се прави с помощта на възобновяеми суровини, а не директно от нефт. Биопластиката може да се използва при производството на конвенционални полимери, които могат да бъдат рециклирани, като например рециклиран PET, или биоразградими полимери като PLA.
Макар че може да изглежда очевидно, че изборът на биопластика е най-устойчивият вариант – има явна полза от изчерпването на невъзобновяемият източник – много нефтохимични вещества са страничен продукт от процеса на рафиниране на нефт. „Докато ние все още живеем в икономика, която е толкова силно зависима от петрола, може би е по-добре да се възползваме от нейните странични продукти, отколкото да ги превърнем в отпадъци“, казва Макинлай. „Биопластиката не е без въздействие върху околната среда и въглеродните емисии, свързани с отглеждане на култури и превръщането им в нeобходимите химикали, трябва да бъдат взети под внимание.“Колкото и да четем и търсим достоверна информация по темата едва ли има учен, който да е съвсем наясно с всичко, което ни заобикаля, едва ли има визионер, който да каже как да живеем в хармония с природата за дълги периоди напред, едва ли има някой, който може да концентрира толкова познание и мъдрост. Важното според нас е темата да излиза все по-нагоре в нашите приоритети, да бъде дискутирана във всеки, дори и най-малък и незначителен аспект, да мислим за нея при всяко решение, което взимаме.
Ако сте стигнали до тук в този текст сте или хора, които вярват и търсят тази промяна, или такива, на които темата е станала интересна. При всички положения, хора, които искат да не са последните, видели синьо небе и зелени поляни, и такива, които са готови последователно, с цената на малки жертви да бъдат част от промяната.
