Бамбук и алкохол
В Китай някои производители на алкохол и барове използват бамбукови стебла вместо традиционните дъбови бъчви за да придадат на алкохолните напитки по-завършен, отлежал вкус. Алкохолът се инжектира в камерите на бамбука, оставя се да се смеси с естествените сокове на растението, включително флавона, който се съдържа в растението. Бамбуковият сок се счита за традиционно лекарство и се използва за подобряване на здравето на белите дробове и като общ детоксикатор.
Бамбукът абсорбира и част от алкохолното съдържание, което някои възприемат като полза, а други като недостатък. Факт е обаче, че по този начин бамбукът може да помогне за вкуса и да подобри здравословните свойства на алкохолните напитки.
Бамбук държи световен рекорд на Гинес
Един специфичен вид бамбук държи световния рекорд като най-бързо растящото растение. Той успява да расте с 35 инча = 89 см за един ден! Това означава почти 4 см в час. Можете буквално да седнете там и да гледате как бамбукът расте пред очите ви.
А ако заговорим за височина – най-високият, регистриран някога в Европа е близо 4 метра. Поради скоростта, с която расте, бамбукът се счита за едно от най-възобновяемите растения на земята. Веднага след като бамбукът е отсечен, той просто започва да расте отново, което го прави много подходящ материал за всякакви приложения.
Бамбукът в помощ на Томас Едисън за да изобрети крушката
Много от нас са чували за Томас Едисон, но повечето от нас не знаят за неговото близост с бамбука. Вярвате или не, бамбукът всъщност е изиграл важна роля в изобретяването на една от първите електрически крушки в историята, направена от Томас Едисон.
Едисън и колегите му откриват, че бамбуковата нишка може да продължи да свети в крушката над 1200 часа. До този момент останалите видове нишки не успявали да изкарат толкова дълго. Едисън първоначално кандидатства за патент за електрическа крушка, използвайки въглеродни нишки, направени от памук, ленени конци, лико или хартия. Те обаче открили, че въглеродната бамбукова нишка е най-добрият материал, което води до началото на мащабно производство на крушки през 1880 г. Цветната температура на тези крушки била изключително топла и мека – 2200–2400K.
По-здрав от стомана
Когато стане дума за някои от най-здравите материали на планетата, идва ли се сещате за бамбука? Ако досега не сте – трябва, защото бамбукът всъщност има якост на опън по-голяма от тази на стоманата.
Якостта на опън отразява колко сила е необходима за да се разкъса материал. Бамбукът не само е по-здрав от стоманата, но издържа на удар повече от среден клас бетон. Благодарение на лекото си тегло и невероятна здравина, бамбукът в наши дни се използва например за изработване на рамки за велосипеди. Способността на бамбука да се огъва, но не и да се чупи и нещата, за които говорихме по-горе правят бамбукът подходящ заместител на дървото в много от традиционните му приложения в строителството.
Бамбукът и коприната
Коприната, която е произведена за пръв път през четвъртото хилядолетие преди новата ера от китайците, е и е била ценна стока за търговия по Пътя на коприната. Към първи век след Христа в Римската империя е имало постоянен поток от коприна. Историята за пренасянето на коприната от Далечния изток по нашите земи е невероятна и разказва следната чудата история.
Двама монаси (вероятно членове на Несторианската църква), проповядващи християнството в Индия (Източната църква в Индия), се отправили към Китай през 551 г. след новата ера. Докато били в Китай, те наблюдавали сложните методи за отглеждане на копринени буби и производство на коприна. Това било революционен обрат, тъй като византийците преди това смятали, че коприната се произвежда в Индия. През 552 г. след Христа двамата монаси се обръщат към Юстиниан I с разказите си за видяното в Китай. В замяна на неговите щедри обещания, монасите се съгласяват да донесат копринени буби от Китай. Те най-вероятно са пътували по северния път по Черно море, преминавайки през Закавказието и Каспийско море.
Тъй като възрастните копринени буби са доста крехки и трябва постоянно да се държат на подходяща висока температура, за да не загинат, те използвали за контрабандата яйца от копринени буби или много млади ларви, които скрили в бамбуковите си бастуни. Черничевите храсти, необходими за изхранване на копринените буби, били вече внесени във Византийската империя. Смята се, че цялата експедиция е продължила около две години.
Малко след експедицията се появили фабрики за коприна в Константинопол, Бейрут, Антиохия, Тир и Тива. Контрабандните копринени буби позволили на Византийската империя скоро да постигне копринен монополв Европа и да сложи край на китайския и персийския контрол върху коприната. Той е и в основата на византийската икономика през следващите 650 години до нейното разпадане през 1204 г.
Бамбукът и Тадж Махал
По време на Втората световна война британското правителство покрива Тадж Махал с бамбукови скелета за да го защити от германските бомбардировачи. Това било направено отново през 1965 и 1971 г., когато Индия била въвлечена във военни конфликти с Пакистан.
Покрит с огромно скеле замъкът изглеждал като склад за бамбук и успял да заблуди всички вражески бомбардировачи. Процесът на маскиране все още е незавършен на тази снимка. Твърди се, че целият Тадж Махал е бил покрит, но тук се вижда покрит само основния купол. Има вероятност британското правителство да не е позволило на никой фотограф по-късно да заснеме завършения вид на покритието на замъка.
Дори през 2001 г., след нападението на 11 септември, Археологичният институт на Индия предприема подобни предпазни мерки и го покрива с плат. Това им отнело повече от 20 дни.
