По-здрав от стомана
Когато стане дума за някои от най-здравите материали на планетата, идва ли се сещате за бамбука? Ако досега не сте – трябва, защото бамбукът всъщност има якост на опън по-голяма от тази на стоманата.
Якостта на опън отразява колко сила е необходима за да се разкъса материал. Бамбукът не само е по-здрав от стоманата, но издържа на удар повече от среден клас бетон. Благодарение на лекото си тегло и невероятна здравина, бамбукът в наши дни се използва например за изработване на рамки за велосипеди. Способността на бамбука да се огъва, но не и да се чупи и нещата, за които говорихме по-горе правят бамбукът подходящ заместител на дървото в много от традиционните му приложения в строителството.
Бамбукът и коприната
Коприната, която е произведена за пръв път през четвъртото хилядолетие преди новата ера от китайците, е и е била ценна стока за търговия по Пътя на коприната. Към първи век след Христа в Римската империя е имало постоянен поток от коприна. Историята за пренасянето на коприната от Далечния изток по нашите земи е невероятна и разказва следната чудата история.
Двама монаси (вероятно членове на Несторианската църква), проповядващи християнството в Индия (Източната църква в Индия), се отправили към Китай през 551 г. след новата ера. Докато били в Китай, те наблюдавали сложните методи за отглеждане на копринени буби и производство на коприна. Това било революционен обрат, тъй като византийците преди това смятали, че коприната се произвежда в Индия. През 552 г. след Христа двамата монаси се обръщат към Юстиниан I с разказите си за видяното в Китай. В замяна на неговите щедри обещания, монасите се съгласяват да донесат копринени буби от Китай. Те най-вероятно са пътували по северния път по Черно море, преминавайки през Закавказието и Каспийско море.
Тъй като възрастните копринени буби са доста крехки и трябва постоянно да се държат на подходяща висока температура, за да не загинат, те използвали за контрабандата яйца от копринени буби или много млади ларви, които скрили в бамбуковите си бастуни. Черничевите храсти, необходими за изхранване на копринените буби, били вече внесени във Византийската империя. Смята се, че цялата експедиция е продължила около две години.
Малко след експедицията се появили фабрики за коприна в Константинопол, Бейрут, Антиохия, Тир и Тива. Контрабандните копринени буби позволили на Византийската империя скоро да постигне копринен монополв Европа и да сложи край на китайския и персийския контрол върху коприната. Той е и в основата на византийската икономика през следващите 650 години до нейното разпадане през 1204 г.
Бамбукът и Тадж Махал
По време на Втората световна война британското правителство покрива Тадж Махал с бамбукови скелета за да го защити от германските бомбардировачи. Това било направено отново през 1965 и 1971 г., когато Индия била въвлечена във военни конфликти с Пакистан.
Покрит с огромно скеле замъкът изглеждал като склад за бамбук и успял да заблуди всички вражески бомбардировачи. Процесът на маскиране все още е незавършен на тази снимка. Твърди се, че целият Тадж Махал е бил покрит, но тук се вижда покрит само основния купол. Има вероятност британското правителство да не е позволило на никой фотограф по-късно да заснеме завършения вид на покритието на замъка.
Коментари (0)